|
Пред нас е творба, която можем да отминем с един поглед, да се отнесем по навик с изображението като се плъзнем по повърхността му. Светоноизвестният фотограф Йозеф Куделка снима една житейска ситуация.Н е се е случило нищо особено, няма никаква острота или атрактивност. Неангажираният сюжет не е пречка да се роди едно класическо произведение на фотографското изкуство.
За да разберем богатството на тази фотография, трябва да сме изпитвали изкушенията зад апарата.Репортажното снимане винаги ни кара да търсим граничните състояния в реалността, пъстротата и драматизма, кулминациите и обобщенията.
Друг подход избира Куделка.Той има силно развито фотографско чувство да "вижда" кадъра в самото протичане на живота.Да прави визуален разрез и да гледа разчлененото.За него не може да се каже, че времето му се изплъзва, обратно - той разширява мига. При това той е стройно организиран и хармонично изпълнен. Спомняте ли си какво казва Картие - Бресон: "За мен снимката е в състояние за част от секундата да съчетае едновременно информацията за един факт с точната организация на визуалните форми, които го изразяват".
Зад тази снимка стои мироглед, промъкнал се в пространствено времевата непрекъснатост.Богатство е да си независим и свободата ти да е фотографията.Само за миг си представете колко очарователен е животът, ако се вглеждате в неговата неочакваност.За Куделка фотографията е "прозорец към неочакваното".Бързата реакция на погледа е само част от отношението му към света. Тази снимка говори на чист фотографски език.Живописта е тромава, киното е неспирно.Има едно кръстосване на светове.Този, който ни е познат и го изживяваме, и този който създава Куделка - застинал, съвършен и неповторим. Йерархията на културните ценности се гради отвътре навън и всеки връх в тази йерархия си заслужава да му се отдаде съзерцателно усилие и интелектуална активност, за да не останем пред затворените врати на визуалната повърхност. |
