image1 image2 image3 image4 image5 image6 image7
Феноменът "Литовска фотография"

Такава е изложбата "Всекидневие", която до 22.11.2016 г. гостува в галерия "Фотосинтезис" в София. Тя е обща и включва както творби от славните литовски години, така и от днес.През седемдесетте години в тази малка страна, Литва, група ентусиазирани фотографи създават съюз и започват активно да снимат. Всичко правят с такъв ентусиазъм, талант и вдъхновение, че съвсем скоро стават хит на световната фотографска сцена, въпреки ограниченията, съпротивата и неразбирането от страна на съветската власт. Заговаря се за феномена „литовска фотография“ и за литовска фотографска школа. Вилнюс и Каунас се превръщат в прибалтийски фотографски столици, стават център на многобройни фестивали, галерии, издателства. До ден днешен литовският фонд на културата отделя значителни средства за подпомагане и развитие на фотографското изкуство, като годишно издава 20-25 сериозни албума, организира пленери и изложби.

Най-ценното от фотографска гледна точка е несъмненият принос в разнообразието на фотографския език. Ако анализираме творчеството на всеки автор, ще видим, че е олицетворил някаква характерна особеност, някаква присъща само на фотографията черта, доближил се е по своему до нейната differentia specifica.На какво се дължи този бурен разцвет на литовската фотография от седемдесетте? Според мен, явлението е необясним сбор от сходни естетически търсения. Колективният дух е вдъхновявал и поддържал енергията да снима на всеки поотделно и в надпреварата той е намирал свой подход, позиция, стил. И като резултат са се получили авторски серии, в които отделните фотографи запазват своята самостоятелност и в същото време изграждат цялостен национален облик.

Александрас Мацияускас е виртуоз в изграждането на документално-художествена сплав. Способността едновременно да "ловиш" ситуацията и да я подредиш в кадъра е на границата на виртуозността във фотографията. При това, кадърът прелива от сюжет благодарение на свръхширокоъгълната оптика, която е емблема на литовската фотография. Тя позволява да снимаш, без да визираш и фокусираш, да се доближаваш максимално и да си вътре в събитието. Мацияускас избира селските пазари, но т. нар. "рибешко око" ползват и другите автори, независимо дали снимат лице, природа или голо тяло. Деформацията, многосъставната композиция се превръща във форма, която събира хора, животни, взаимоотношения, чудатости – въобще целия пълнокръвен живот.

Антанас Суткус снима хората на Литва. Снима ги, като всеки портрет има свой център на внимание. Ученик се явява на изпит, лицето изразява смесица от чувства – притеснение, амбиция, детска искреност. Можеш да стоиш и да разглеждаш тази снимка, този миг с часове. Уникална възможност, която другите визуални изкуства не могат да предложат на зрителя.

Ромуалдас Ракаускас представя улични сцени, които са съвършени картини, на границата между реалното и измисленото. Способността да съчетава светлини, сенки, планове, движение, взети от всекидневието, а не от въображението, е неговото разбиране за фотографско майсторство, добре познато от великолепната серия "Цъфтеж".

 

Ромулдас Ракаускас

 

Израз на изключителната среща между надарения и развълнуван автор и неизчерпаемия, многолик обект е обилието от образи, които видяхме по стените на галерията и в албумите. Феноменът „литовска школа“ е неповторим, нейната невидима естетическа сила не може механично да бъде пренесена, тя възпитава, превръща се в хоризонт, който може да оплодотвори всяко творческо вдъхновение, всеки задълбочен съвременен поглед към фотографията, независимо на коя и дали въобще принадлежи на школа.Изложбата "Всекидневие" донесе истинска радост във фотографското всекидневие на града с предоставения ни шанс да видим добре познати шедьоври в оригинал. Тя постави и един фундаментален въпрос – за зейналата пропаст между съвременната фотография и тази от близкото минало. Напразно, според мен, на думата мост се придава толкова голямо значение, когато говорим за различните поколения и приемствеността между тях. На мястото на неподправен, бликащ от енергия живот, едва удържан в рамките на мига и кадъра, е дошло нещо умозрително, нагласено, концептуално. Има едва доловимо подражателство, но то ни най-малко не засяга същностните белези на класическата литовска фотография. Искам да противопоставя тези два различни типа изразителност. Струва ми се, че тенденциите в съвременната фотография са ампутирани от интерес към живия контакт с реалността. Няма ги визуалните предизвикателства на случайността, сякаш днес на мода са сигурните, удобните, измислените връзки със света, лишени от взаимност. Съществувам Аз и всичко произхожда от мен. Не е така – "битието говори" и кой, ако не фотографията, е способна да чуе този глас? Има ли друго изкуство с такава органична свързаност, с такъв "диалогичен партньор" като реалността.Ромуалдас Пожерскис съпровождаше изложбата и бе гост-лектор. Показаните му творби са изблик на усет и предизвикателство към изразните средства на фотографията. Сякаш подбира обектите си съобразно възможността им да разкрият все по-нов и нов фотографски потенциал.

Изложбата "Всекидневие" донесе истинска радост във фотографското всекидневие на града с предоставения ни шанс да видим добре познати шедьоври в оригинал. Тя постави и един фундаментален въпрос – за зейналата пропаст между съвременната фотография и тази от близкото минало. Напразно, според мен, на думата мост се придава толкова голямо значение, когато говорим за различните поколения и приемствеността между тях. На мястото на неподправен, бликащ от енергия живот, едва удържан в рамките на мига и кадъра, е дошло нещо умозрително, нагласено, концептуално. Има едва доловимо подражателство, но то ни най-малко не засяга същностните белези на класическата литовска фотография. Искам да противопоставя тези два различни типа изразителност. Струва ми се, че тенденциите в съвременната фотография са ампутирани от интерес към живия контакт с реалността. Няма ги визуалните предизвикателства на случайността, сякаш днес на мода са сигурните, удобните, измислените връзки със света, лишени от взаимност. Съществувам Аз и всичко произхожда от мен. Не е така – "битието говори" и кой, ако не фотографията, е способна да чуе този глас? Има ли друго изкуство с такава органична свързаност, с такъв "диалогичен партньор" като реалността.

Израз на изключителната среща между надарения и развълнуван автор и неизчерпаемия, многолик обект е обилието от образи, които видяхме по стените на галерията и в албумите. Феноменът „литовска школа“ е неповторим, нейната невидима естетическа сила не може механично да бъде пренесена, тя възпитава, превръща се в хоризонт, който може да оплодотвори всяко творческо вдъхновение, всеки задълбочен съвременен поглед към фотографията, независимо на коя и дали въобще принадлежи на школа.

 
top