За албума "България от птичи поглед" на Александър Иванов |
ПРИРОДАТА – ТАКАВА, КАКВАТО Е, предлага толкова богати възможности за един фотограф, че най-лекомислено е да прибягваш до модерните средства за преправяне, доукрасяване и манипулиране. Фотографът може да я тълкува, да се изразява чрез нея, да борави смислено с видимата й повърхнина без да я видоизменя. Пътят от реалността до образа претърпява много метаморфози, крие неподозирани дълбини и изненади. Както казва авторьт на този албум: „Светът, гледан с очите на фотограф, е невероятен, а отделни снимки ме карат да мисля, че той е по-прекрасен от действителния”. Ако изберем този цитат за творческо мото на Алексадър Иванов, то ще видим как през годините той неуморно доказва валидността му. Александър Иванов до петдесетата си година ходи по земята и снима. Вглежда се в подробности, изкачва върхове, обикаля България нашир и надлъж. Търси изразителност и страда от родолюбие. Така се раждат най-изящните образи от българската природа. Можем да ги подредим по височина – от Черно море през Розовата долина до Рила и Пирин, снимани лете и зиме, по изгрев и залез. Колекция от съвършенство. Постоянно неудовлетворен и радостен, на границата на естетическо насищане от красотата на България, полувековният му юбилей е белязан от откритие – светът, видян отвисоко, изглежда коренно различен. |