|
Емблематична снимка от колекцията на Станка Цонкова/Уша/ е сватбеният портрет, в който тя се жени за самата себе си. Този обобщаващ образ бележи цял един съществен период от творчеството на Уша. Един период, който можем да назовем показване на вътрешен свят с мъчителни преживявания, борби, терзания, страсти, приели фотографска плът, превърнали се в част от многообразието на специфична образност, която основателно всички наричаме авторска.
Уша буквално изцежда душата си и от нея капят фотографски творби. Душевен фотографски концентрат. Удивителна органичност на изразяването, изблик на искреност, който прави снимките й уникални, самородни и пълни с живот.
Тя няма проблем с традиционните творчески трудности – съпротива на материала, адекватност между преживяно и споделено, да не говорим за чисто фотографската сложност, свързана с техническата й природа. Всичко е подвластно, когато си талантлив и душата търси излаз. Не случайно тя нарича фотографията свой от-душник.
Изключително ценно и неповторимо е да снимаш с душата си, да говориш право от сърцето си, да си безпощадно откровен към себе си.
Но...
Човешката душа е недъгава, унаследила е прародителска греховна природа. Тя тъне в мрак и лишеност. Много често намира временно изцеление в илюзии и заблуди, обречена е не само тук на земята, но и във вечността да се измъчва, да страда и да търси изход, да очаква истинска промяна.
Представям си една снимка, мечтая да видя такава снимка, зад която пулсира вдъхновение от срещата на човешката душа с Бога. В непрогледните пространства на вътрешното аз прониква Светлина. Отново се раждат образи, но просветлени, съкровено радостни, изпълнени с любов и надежда.
Връщам се към емблематичната снимка на Уша, защото в Светото Писание има образ на свързаната човешка душа с Бога, и това е образа на невестата и Жениха. Сватбен портрет, който обобщава най - висшия стремеж у човека – стремежът към Богообщение.
Невестата среща Годеника, заживява с Него, достига съвършено единение и пълнота. Този сюжет е достоен за представяне! А талантът няма самостоятелна ценност, нуждае се от достоен предмет, за да бъде носител не само на естетически, но и на единопотребния за човека душеспасителен смисъл. |
