Да снимаш Кападокия

Тази уникална територия от земната повърхност изправя фотографа пред основателно раздвоение. Да съхраниш спомен от гледката или да уловиш мига на преживяването? Има изобилен материал и за двете характерни особености на фотографския образ.

Гледката превъзхожда всяко човешко въображение. Безкрайна поредица от дивни природни образувания и форми. Много от тях пригодени за монашески живот, за  живот в Христа. Казват, че скалните църкви са над 1000. Сега религиозните различия са сменили координатите си. Влизаш в обител с изящни библейски сюжети, а навън се чува призивът на ходжата за молитва. Знаят ли днешните обитатели на тези земи по чии стъпки ходят, чии пространства обитават? Свети Василий Велики е бил двигателят на златните години на християнски възход. Дали тези гледки, които са били пред очите му от дете, не са го стимулирали да напише тълкувание на Шестоднев?
Снимането изисква елементарната грамотност да регистрираш това, което виждаш. Съвременният дигитален превод е напълно достатъчен.
Но Кападокия не е само застинал видим свят. Там има концентрирани мигове, в които се срещат минало и настояще, нереално и действително. Има богата игра на светлини, мащабни несъответствия, прокрадват се тайнствени сенки. Изпитваш необходимост от изразителността на черно-бялата фотография. Иска ти се да участваш в този странен спектакъл и колко радостно е, че фотографията ти го позволява.
Образът на свещената кападокийска земя изпълва съзнанието ти. Ако успееш  фотографски да го пресъздадеш, запазваш връзките на възхита и преклонение пред този чуден свят, хармонично съчетал в себе си триединството Бог-човек-творение.