| За фотографските сюжети на Алексей Мякишев |
|
В съвременната фотография протичат бурни процеси в много посоки, с различна дълбочина и интензивност. отвсякъде ни залива поток от изображения. Сетивата ни са преситени от визуален хаос. Зрението търси пристан в осмислената фотография, в пълноценното общуване между окото и двуизмерния образ. Сложна тъкан има изображението, в него са вплетени познание, емоции, опит. По тази причина е трудно да намираш „своя” автор с близък на теб подход и тематична ориентация. Откриването му прилича на намиране на добър приятел, на сродна душа. Съпроводено е с особено вълнение. Алексей Мякишев остава верен на традиционната фотографска технология, съх- ранява изконни фотографски нагласи /наблюдателност, бърза реакция/, вдъхновява се от неизкоренимата сила на фотографския образ да разкрива скрит смисъл и красота, да се заиграва и претворява чудото на светлината. Избира за сюжет православието, живота на вярващите, тяхното ежедневие, радости, трудности. Снима Великорецкия кръстен ход – удивително по руските си мащаби събитие, което го въвежда във вярата, по време на което приема и свето кръщение. Към сюжетите си фотографите обикновено имат личен, професионален или артистичен подход, Мякишев живее в темата си. Рядко съчетание на фотографски талант и среда на осъществяване. Колко често сме свидетели на разочарова- |
